По определение, хората са организми, социални единици, които по отделно са слаби и уязвими, и съществуват само благодарение на взаимовръзката по между си. В тази относително малка група, те не се различават особено и все пак са изолирани един от друг чрез своите индивидуални граници. Зад тези граници цари самотата. Да го духат всички, които са измислили определенията! Човек е самотен не по определение, а по призвание. Той е самотен, защото не признава своята самота. И как да я признае сред вселената от вещи, хаоса от отношения и безспирния поток от информация, която го залива.

Истинският проблем на днешното общество е не самотата, а алиенацията. Ние сме отчуждени един от друг. Разделени сме от хиляди стени, в които безспирно се блъскаме до пълно умопобъркване. Класифицирани сме по професии, социален статус, власт, националност. Зад всичките тези определения просто се изгубваме

Живота вече е доста сложен...

Всеки има право на избор в каква социализирана форма на общество да живее. Кеф ти да живееш като Иван Рилски, кеф ти да живееш като Доналд Тръмп, кеф ти, например, като средностатистически българин. Въпрос на избор. И на възможности. Ако искаш се обграждай с вещи, ако искаш - недей. Единствено и основно групата, в която си се социализирал диктува избора към вещите. Едва ли ще намериш депутат, който да ходи пеш до тоалетната. Но това го прави всеки средностатистически българин. Всичко опира до това какво си дал на обществото и какво си взел от него. Аз например постоянно давам, давам, давам и пак давам. Но съм взел пренебрежимо малко, защото ме изпревариха. И да искам да постигна нещо - няма как, защото възможностите ми са силно ограничени, а желанието ми си остава само мечта. И си живея почти като Иван Рилски.

Принципно е така. Дали ще се радваш на живота или ще го мразиш, дали ще го живееш като жертва или като победител си е личиен избор. Ама само принципно. По нашите геогравски ширини наистина всичко опира до възможностите. На мен също, като че ли ми е по трудно да вземам отколкото да давам. Въпреки всичко предпочитам да се наслаждавам на живота, вместо да го мразя.

Животът е такъв, каквато е представата ти за него. Отражение на твоя вътрешен свят. На ценностите, изборите, волята, идеалите и мечтите ти.:)))))))))))